Този град изглежда празен
щото мен ме няма в него.
Светът ми става по-омразен
опитам ли се да избягам.
От себе си ще бягам до кога,
ще оковавам своя ум в окови бели,
всеки ден ще имам същата мечта-
мечтата някой друг да ме намери.
Намериха ме вчера, но уви
не повярвах аз на таз идея цветна.
Душата плаче, тялото боли,
не успявам в мрака да прогледна.
Тоя страх от де се взе у мене,
тея сълзи кой ги подари?
Живея аз в това пространство-време
но дали съм аз? Дали?